Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна... не се заблуждавайте, никой в описанията по-долу не е толкова значителен, за да бъде рисуван с думите ми.
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или битовизма. Не съм и предполагала, че ще се събудя един ден с: Да не забравя да... оказа се, че ти не си това, което си. Ти си едва това, което не искаш да си. И това, което искаш да си – не си. Ти си... измислена... Едно бледо копие на нечий оригинал.
Докато се опитвам да не забравя да нахраня котката, преди да изляза, си казвам, хубаво би било: Да не забравя да... защото ти дори не си с онази моя лицемерност, която не става за презиране, защото е обичайно да я имаш... така се вписваш в тълпата, в нашата обща тълпа – на хора, за които това, което няма значение – се описва, като начин на лицемерие. Твоята лицемерност е жестока, а дори не е лицемерност. Защото си... фалшива... Още от древността ...