"Божичко, българино, от какво си направен..." (А. Липчев)
Петра гледаше децата на малкия си син в този летен ден на 1974. Снаха й работеше вкъщи, надомно шиеше брезентови ръкавици за работещите по строежите. Веднъж седмично ходеше да предаде готовите и да вземе материалите за новата седмица. Днес беше такъв ден, но освен това искаше да отиде да напазарува, че нали и това трябва, с тия две малки деца. А синът й беше на съвещание в Горското. Работеше като горски надзирател. От службата му дадоха това място, да го купи и да построи къща, че да се отдели със семейството си. Петра страдаше, скоро Станчо беше изключен от партията, а кметът на селото не спираше да го преследва, да му праща проверки, било за нередовни документи, било за ловното оръжие... Синът и снахата нямаха покой, децата се стряскаха от толкова хора, през ден, през два на обиск... Дано даде Бог спокойствие на децата...
Така си мислеше Петра докато децата си играеха около нея, Лина беше на шест, имаше една малка кукличка и с ...