Денят отстъпваше място на вечерта, сенките се издължаваха като смешни тела на чудовища, а небето гореше в оранжево-червени краски. Казват, че това било време за романтика и наслада. Но за 11 годишният Петър, това беше времето, когато онзи човек, когото наричаше баща, се прибираше. Не виждаше романтиката в пиянските словоизлияния и бурния и сприхав характер на мъжа. Обичайно, по-това време къщата притихваше в очакване. Братята и сестрите му спираха игрите и безсмислените бръщолевения, майка му придобиваше угрижен вид и всеки се захващаше с нещо, само и само да изглежда достатъчно зает, та дано бурята не го засегне. Петър предпочиташе да се свие на топка в малкото, тъмно пространство между дивана и стената. Дребният му ръст и хилаво тяло му позволяваха да остане незабележим през повечето време. Спомняше си, че като малък се страхуваше от чудовищата в дупката, но винаги беше изпитвал по-голям страх от чудовището в баща си. От известно време се питаше, дали кръвната връзка между хората е д ...