Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това, много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер и живите й очи я правеха, все още привлекателна жена. Спомних си живота й , любовта й и силното разочарование, което преживя. Завършила Учителския университет, получи разпределение в нашия град.
Външността й правеше впечатление и много мъже се заглеждаха в нея, когато минаваше по главната улица, не направи изключение и Стефан, строителен техник, в една от строителните групи в града. Как и по какъв начин се бяха запознали, не разбрах, но между тях избухна такава любов, че в града, коментираха само тази двойка. И двамата красиви, сякаш слезли от кориците на модно списание , тя с дълга руса коса и очи като планински езера, той с брадичка, сякаш току що набола, хванати за ръце, като ученици, ра ...