Един ден, както четях за поредния изпит, на който трябваше да се явя, реших малко да почина, направих си кафе, излязох на терасата да го изпия и да се понаслаждавам на гледката. Предпочитах да се излягам върху шезлонга и да наблюдавам кравичките или конете, чиито стопани понякога оставят да пасат свежа тревичка отсреща в полето.
Трябва да отбележа, че живея в квартал, който е близко до вилната зона. Беше нужно само да пресечеш улицата, по която минават тролеите и се озоваваш сред къщи и ниви, като така и не знам какво расте по тези ниви. Повечето хора от квартала често се възмущаваха, че живеем в едно своеобразно село, но когато някой мой познат идваше в къщи, много се радваше на тази спокойна гледка. Аз се кефех, че живея тук и умирах от смях при вида на едно магаре, която пуснато си обикаляше из кварталните полянки и пасеше. Дори веднъж беше на спирката – все едно чакаше тролей.
Малко се отклоних, ама нека да продължа. Този път, вместо да гледам безгрижните животни из полето, реших д ...