За Варна сте нали? Е, имаме доста да пътуваме. Дано не ме сметнете за нахална, но виждам, че и Вие скучаете, затова ще Ви разкажа една история. Не е криминална, нито пък е новина, не претендирам да е интересна, но ми щеше да я споделя с някого, а от опит знам, че няма по-добър слушател от непознат във влака .
Онзи ден си вървя по улицата съвсем безцелно, както обикновено, и изведнъж забелязвам на отсрещния тротоар някакъв призрак. Да, точно така - призрак. Неприятна работа са това призраците, обикновено идват само нощем, но понякога им щуква да се разходят и денем. Първоначално се стреснах, и как иначе? Пулсът ми се учести, краката ми се разтрепериха, имах чувството, че ще припадна. Нещо старо, заровено или забравено и непогребано в килера на спомените ми, се беше измъкнало и стоеше съвсем истинско и живо срещу мен. Защо сега? Наказание или урок? Аз толкова исках да възкръсне, години се молех някаква невидима сила да отмести тежкия камък и да съзра празната пещера. Щях да го посрещна с ...