Той ли...?
Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.
Той...?
Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.
Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Част от Живота ми. До болката, че нечия ръка ще го отнесе, ръка с повей на Зима, ще го отнеме, откъсне от мен...
Но реших да му оставя Знак. Малка следа МЕН, една частица от душата ми, разпаднала се на прашинки Надежда и Отчаяние. И Знакът угасна като малко въгленче в ледена нощ...
Да, той не го разпозна. Не видя МЕН в него и се върна към Същността си, оставяйки очите ми да замръзнат в Зимата на Гнева.
Той ли...?
Вероятно не предполага за безшумната кухота в душата ми, зейнала на мястото където ще бъде изтръгнат.
Той ли...?
Моят Ад и Рай, моят Страх и Копнеж, моята Мъка и Светлина.
Той... ...