Дали някой е измервал скоростта, с която се движи мисловният поток в съзнанието ни? Не бях  изминала и стотина метра по пешеходната пътека, а през главата ми като на филмова лента се завъртяха спомени от миналото, картини с пейзажи от родния ми край, разни мисли, някои обнадеждаващи, други не съвсем. Мелодичен мъжки глас ме върна към реалността:  

          – Hello! It's cool, it's very nice maybe we should dress thicker! *  –  усмихнат, симпатичен американец с посивяла коса, вероятно пенсионер, се зададе  откъм  гаража на една от съседните къщи, като в движение се  мъчеше да облече тъмносин суичърс.   

            – Yes it's cold. Summer is going.**–  и аз не знам откъде мозъкът ми успя да измъкне тези думи и да ги подреди в смислен израз. Хвърлих един бегъл поглед към съседа, усмивката продължаваше да грее на лицето му. Май не бях се издънила, макар че по произношението ми сигурно веднага е схванал, че съм чужденка, но не го показа, нито прояви любопитство. Джентълмен! Пък и аз не му дадох възможност, приложих същата тактика. Веднага му пожелах  хубав следобед и закрачих нататък. Отвърна ми и той с пожелание за хубава вечер. – Какъв приятен човечец! – викам си. Сигурно и жена му е много мила. То и тука човек може да си намери подходяща компания май. Как няма да се радва на есенното захлаждане, като през летните месеци термометрите отчитат температурни рекорди, надхвърлящи 45 градуса по Целзий тук. Но… намерили му колая на жегите обитателите на Долината на слънцето. Тук всяка къща си има надеждна охладителна /отоплителна/ система на газ, задължително басейн и джакузи на открито в двора. В някои къщи, в които живеят млади семейства с малки деца, има и допълнителен детски басейн. Чудя им се на тези американци, обитаващи тази пустинна земя, как са си докарали този рахатлък.

          Долу-горе къщите на всички жители на окръг Марикопа са със застроена площ  не по-малка от 420-450 кв. м, а дворовете им около декар. Разпределението на вътрешното пространство на всяка една от къщите е различно, съобразено с местоположението на имота, разбира се, цената също е от значение. Външният дизайн на нито една жилищна сграда не повтаря дизайна на друга, колкото и да не е за вярване. Същото вероятно важи и за интериора. Самите комплекси, издигнати сред пищната растителност на дивата аризонска пустиня Сонора, са проектирани като полудъги, като вътрешните тихи улици излизат на главен път, прекосяващ  квартала и водещ към автомагистрала. В комплекса се влиза и излиза през два гейта с вградени камери, допускащи вътре само превозни средства на собственици на имоти в квартала. Обикалях, оглеждах къщите, градинките пред тях и си викам: „Ама тука всеки си е уредил животеца! Как ги печелят тези пари тия хора, та си позволяват този охолен живот? Да, на мен ми изглежда доста охолничък, но за тях си е напълно нормален. Рових се из интернет, търсих информация да разбера с какво се препитават аризонците, информацията, която открих, не беше съвсем изчерпателна, но разбрах, че страната им разполага със значителни залежи от злато, сребро, мед, също и от  уран. Ето откъде ще си доставим обогатения уран за АЕЦ – Козлодуй – си помислих. И все пак реших да се докопам до още по-достоверна информация и един ден попитах сина си. Викам му:

         – Прави ми впечатление, че тукашните доста нашироко си живеят. Като гледам какви коли карат, с джанти с диаметър над един метър, с един Бог знае какви екстри на управленския пулт, почти всички къщи с по два двойни гаража, то басейни, то джакузита, предни, задни  веранди с шадраванчета, с барбекюта! А ние в България изживяхме живота си като сардели, напъхани в консервни кутии в тия панелни блокове! Откъде печелят тези хора толкова пари, за да се разполагат толкова нашироко. Като гледам каква е пясъчлива и камениста земята им, съмнявам се нещо да вирее на нея? Не видях нито едно плодно дръвче по дворовете, нито нещо подобно на шипка или глог сред сред тази дива пустош наоколо.  

            – Майко, заблуждаваш се жестоко, годишното земеделско производство в Аризона достига близо 6.6 млрд. щ.д. и това не е малка сума. Благодарение на стотиците километри канали за напояване, местните  успяват да се преборят с продължителните суши през лятото и получат високи добиви от царевица, картофи, ориз, домати, пипер, авокадо, агаве, дини, памук и други земеделски култури. Тук, в този регион, месечните заплати на работещите в различните стопански сфери са над 7-8 хиляди долара, разбира се, варират в зависимост от това кой къде и какво работи. Ако и двамата в семейството печелят, не е проблем да си позволят да живеят в такава къща. Дори да са я купили с ипотечен кредит, той не би ги затруднил изобщо. Няма на какво да се учудваш. Във Финикс има новопостроени заводи за производство на високотехнологични електронни и микропроцесорни системи, част от които са преназначени за най-новия клас оръжия, произвеждани в САЩ.  Тайландците наскоро инвестираха сериозни средства в региона и пуснаха в действие предприятие за производство на микрочипове  и изкуствен интелект. В предградията на Финикс технологични компании започнаха  производство на нови космически кораби от клас „Delta“. Фармецевтично-козметична и леката промишленост също са много добре развити – произвеждат се килими, дрехи, предмети за бита. Голяма част от живеещите също така си имат частни бизнеси и са заети с управлението им дистанционно.  

          Бе, викам си на ум, то и в Разград и в околността има заводи ама, дори като работиш на тройни смени, едва връзваш 1200 - 1300 лева. Къде са 7-8 хил. долара, къде са 600-650 долара?! Няма как да си затворя очите пред тази фрапираща разлика. Защо е така, не знам. Аз близо четири десетилетия работих честно и със сърце, сумата ѝ чифта обувки протрих по училищните коридори и класни стаи, но пари да си купя BMV или къща с голям двор с басейн и джакузи не успях да спечеля и тъй ще си отида от този свят, но … някои мои сънародници успяха. И сега си живеят в палатите си в Бояна и Лозенец, построиха си хотели край Черноморието, в Боровец и Пампорово, че и в Банско.

          Ох, завист ли ме обзема! Тя – завистта – почивен ден няма, пък май е и типична черта на живеещите в България. Нали има една нашенска приказка: „На Вуте като не му е добре, гледа и на Нане да му е зле.“ Грешката! Грешката къде е? В системата или в моята некъдърност, дявол да го вземе! Но… аз съм смирен човек. Наличното винаги ми е било предостатъчно, а остатъка винаги съм го раздавала на другите. Два пъти на ден, сутрин и вечер, отправям своите благодарствени молитви към Всевишния за всичко, с което сме дарени. Слава Богу, живи и здрави сме всички! Имаме покрив и подслон, имаме и какво да сервираме на масата! За утре Бог ще ни благослови с нужното.

Превод на изразите на английски език:

*

Hello! It's cool, it's very nice maybe we should dress thicker!

Здравейте! Позахладня, трябва да се обличаме по-дебело.

**

Yes it's cold. Summer is going.

Да, хладничко е вече. Лятото си отива.

Следва

Самадхи