Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата се все още неназована музикална банда, състояща се от Кух Че Реп, Ко Та Рак и Плъх Чо...
1... 2... 3... 4... 5... ... 13... 14...
Още не бе съвсем заглъхнал зад тях шума на музикантите и чуха пред себе си други гласове. След проверка установиха, че това са Дърт Пън и На Хал Че, които ентусиазирано цамбурват камъчета в Съвсем Малкия Вир и още по-ентусиазирано се обясняват за нещо си...
1... 2... 3... 4... 5... ... 17... 18...
- КВАК - обади се Жабокът, а виждайки ги, добави: - КВАК!... Цоп...
- Този го знам - захили се Но Щен Вълк и продължиха нататък...
1... 2... 3... 4... 5... ... 12... 13... 14... 15...
ТУП... ТУП... ТУП... ТУП... - След като излязоха на поредната полянка, разбраха, че горният шум го причинява Гар Ван, която съсредоточено забива шурикени в една дървена мишена...
1... 2... 3... 4... 5... ... 14... 15... 16...
- Жжжжжжж - ниско прелетя над тях Дра Кон Чо. - Здравейте...
... 3... 4... ... 12... 13... ... 17... 18...
Пред тях на припек дремеше Ме Чок, зает в събиране на тен.
- Той е бяла мечка, но е почернял от слънцето - обясни вълкът.
- Ахам - кимна разбиращо спътникът му...
1... 2... 3... 4... ... 17... 18...
Щом ги видяха, тримата палавници моментално замлъкнаха, а по погледите им си личеше - замисляха поредната си лудория. Но Щен Вълк заканително размаха нокът на котетата преди да продължат нататък...
1... 2... 3... ... 16... 17...
- АПЧИХ! - някой звучно кихна.
- Наздраве! - извика вълкът, а после тихо предположи: - Уа Шо Ро сигурно пак е настинал...
... 5... 6... 7... ... 12... 13... ... 17... 18...
- Хъм - замислено изхъмка Но Щен Вълк. - Сигурен съм, че чух шум от тук някъде!
- И на мен така ми се стори - съгласи се с него Тър Сач. - Но явно сме се заблудили.
- Сигурно - Вълк със съмнение подуши наоколо - усещаше се само лек аромат на мента и нищо друго. - Да, сигурно сме се заблудили. И все пак няма как да отречеш, че тази гора е пренаселена - нито веднъж не успяхме да преброим до двадесет без да срещнем някого.
- Мдааа - проточи човекът. - Ти да не ме баламосваш нещо, не може да има толкова претъпкана гора?!
- Ооо - махна с лапа Но Щен Вълк. - Времето е хубаво, иначе всичките щяха да киснат в кръчмата на Хо...
...
- Странно - възкликна Сянка, когато двамата се скриха от погледа му. - Защо ли Но Щен Вълк се занимава да бъде гид на разни чужденци?!
- Кой го знае? - зачуди се и Черната пантера Ра. - А ти сигурен ли си, че не ни усети?
- Сто процента - увери я сянката. - Надушил е само аромата на мента...