През девет планини, зад десетата, през девет морета, зад десетото, живял и царувал лют цар. Поданиците му мърморели, че е много стиснат, всичките данъци трупал като златни накити в подземията си и въобще не се грижел за поданиците си. Къщите били грозни, улиците били в дупки, хората ходели намусени и вечер в кръчмите го пържели жестоко. И всичко било ужасно. В гората обаче живеела една вещица, която предрекла, че Съдбата ще го накаже и тогава всичко ще потече по мед и масло, но това ще изисква доста време.
Царят имал син – живеел си в двореца и никак не се тревожел за бъдещето. Когато обаче пораснал и станал за женене се появил проблем – трябвало да излезе навън и да си потърси невеста. Речено – сторено – разходил се из града и се ужасил – всички били намусени и мърляви, градът – грозен , а боклуците заривали улиците. Млади невести имало, но ходели мърляво облечени и погледът му не спирал на тях, а и те го избягвали, бягали надалече и пустосвали царското семейство.
Върнал се принца зам ...