Ето, затварям очите си... Виждам как те целувам, как те докосвам, опиянена от нежния ти дъх, отново искам да те целуна, отново, защото, когато отворя очите, няма да си до мен - ти си моята тайна, моето тайно съкровище. Моят въображаем любовник. Отново затварям очите си, но не е необходимо, защото дори с отворени очи виждам духа ти, твоят величествен дух е пред мен, но материята я няма. Отново се целуваме, отново ме прегръщаш нежно, както се прегръща любима.
  Само в моето съзнание. Там има място за теб, там ти ме обожаваш, там аз съм твоята богиня, която те прави щастлив всяка секунда, всеки изживян и неизживян миг.
  Още от първия миг, в който те видях, твоите очи, твоята усмивка, твоите жестове ме грабнаха. Когато погледнех в очите ти, усещах прилив на положителна енергия, някакво обожание, възхищение. Когато се отдалечеше, страдах, а когато стоеше наблизо, бях тревожна, може би усещах че трайно в мен ще оставиш следи. Не просто в мен, а в туптящото ми обичливо сърце. В неочакван момент, галеше косата ми, а аз усетих как нещо в мен се променя, усетих го, но трябваше да се завърна в реалността, в суровата действителност, където всеки живее своя монотонен или интересен живот.
   Ти все още си в горещото ми туптящо сърце - оттам няма да излезнеш, но знам, че нашите пътища са предопределени, Няма ние, няма нас... всеки ще върви по пътя си, пресечна точка с общ път - няма, няма и да има.
Не знам за добро ли е... Всеки контакт с теб ми носи своето очарование, но има сладко-горчив вкус, защото изпитвам нуждата да бъда до теб, но и боли, защото не мога да те имам...
  Дано се срещнем в друг живот, където пътят ни ще е общ, където сърцата ни ще бият в общ ритъм,  ще горят в един огън. Там, където ще се радвам на твоето величие, без да се крия от света, че те искам неистово... Ще чакам  този следващ живот и ще си извоювам правото си да те срещна отново.