Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше тишината. Но тази тишина не бе празна. В нея се криеше нещо живо, нещо , което го наблюдаваше и следеше – или поне така усещаше Димитър в дългите зимни нощи, когато вятърът свиреше между дърветата, а луната хвърляше сребристи сенки по снега.
Една такава нощ, докато разпалваше старата печка, дъските на пода под краката му изскърцаха странно. Той се наведе и забеляза, че под тях се крие нещо – малка кухина. С усилие повдигна едната дъска и намери там стар, пожълтял дневник, увит с парче плат.
Първата страница съдържаше само една загадъчна фраза:
„ Тишината крие отговори, които шумът заглушава“
Думите го заинтригуваха. Дневникът принадлежеше на човек на име Андрей – очевидно предишен обитател ...