Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На видима възраст бе около петдесетте.
Хванал пътя от младостта към старостта си, между дом и семейство и лековитата дарба на сърцето си. Тука горе, дето палеше всяка сутрин малката камина, за да сгрее душата на странника, търсещ подслон, идващ при него в старата хижа, за да намери покой за душата си. Мустафа надигна старото канче от огнището и погълна катранено черното турско кафе. Почернелите и отрудени ръце обхванаха чашата, докато добрите очи търсеха бъдещето в утайката. Потърка капчицата кафе, която се стече по бялата му брада, и му остави за спомен жълтеникаво петънце. Като петънцето, което остави трайно дупка в душата му. Онази, катранената, свита като ледена змия под гърдите му. Огромна ...