"Датският" принц на колене
"Да открадна или да не открадна? Да остана ли в жалката стаичка на театъра и да продължа да продавам билети? И с всеки билет да продавам бъдещето си? Нямам ли и аз право...? Нямам ли? Имам радостта, имам желанието имам сцената. Сутрин, когато театърът не се е събудил още и в залата е тихо като в храм, на сцената се появява героят на Шекспир. Прожекторът ме стреля с оранжевата светлина на величието, душата ми хвърчи сред възторжените възгласи , магията се покланя усмихната до мен на публиката." - гражданинът се усмихваше доволен и за сетен път преброяваше банкнотите и останалите билети.
"Жалко, че публика нямам. Обещаха ми, да не продавам постоянно на касата, а да играя като истински актьор. Талантът не е професия, но продавач на билети е. Талантлив съм дявол да ме вземе! Но кой да ме види като всички в тоя театър са кьорави и дори не ме поглеждат..."
Работният ден бавно си отиваше, почти се изниза. "Принцът" прибра парите в касичката, седна на стола и разгърн ...