Последните дни на лятото са, а навън е още толкова горещо, началото на септември е, а нощите са толкова ясни и задушни. Красива вечер е, луната грее ярко, на небето има много звезди, вятърът подухва нежно, а на пейката в парка стоят сгушени момиче и момче. Тя е тъжна, очите и са пълни със сълзи, но тя е силна и не плаче. Вдига поглед и поглежда любимото момче в очите, гушва се в него и само си повтаря „Защо?"
Тя го познава от дете, но от скоро в нейните очи той не е просто онова малко момченце, което помни от детството си, за нея той е този, който властва над нощите й, този, който обсебва съзнанието й... този единственият, който откри как да накара да бие сърцето й с 300 удара в минута, когато е до нея. Но защо те се намериха толкова късно, той заминава студент, а тя тази година завършва, те са в различни градове, с различни интереси, той студент, тя кандидат студент...
А когато се събраха, всичко беше като на магия, те двамата, там в басейна, след изморителните гонения,скачания и игри ...