lubara (Любомир Николов)
204 782
21 сент. 2013 г., 17:13  

Де да беше разказ... 

  Проза
992 0 8
1 мин за четене

                 Днес разбрах, че съм един дъртак загубен!

 

                 Преди пет часа от издателството ми пратиха страниран файл на моята книга. Всичко добре, но гледам, на една страница се поместват 33 вместо 37 реда, и 50 вместо 55 символа. Както пожелах при поръчката.

                  Веднага заподозрях, че нещо не са добре нещата. Отидох до офиса им и какъвто съм карък, натъкнах се на малкия шеф, който е син на баш шефа. Едно неприятно същество на около тридесет години, което преди четири години при печатането на първата ми книга си беше показало нахалните зъби. Още тогава ми се правеше на големия професионалист.

                  - Вижте - бързо чукна с калкулатора някакви цифри наглецът - като не сте доволен, дължите ми петдесет и три лева за странирането. Направете си го сам.

                   Опитах се отново да му обясня, но той не ме остави да кажа, че може да допълни съдържанието с няколко нови разказа. И страницата да изглежда така, както аз съм я поръчал. Странирането било въпрос на един час, какво си въобразявам.

                  - Още от самото начало преди няколко години сте ми неприятен с претенциите си - вече здраво беше повишил тон, та нали фирмата му е бащиния.

                 - Защо не ми го казахте, когато поръчах книгата - с всичката си наивност попитах аз.

               

                  И тогава стана нещо, което ме изуми.

                  - Идиот! – кресна той – С теб ли ще се занимавам - и тресна хилавия си юмрук с все сила по бюрото, как не си счупи пръстчетата, не знам.

                  - В такъв случай няма какво да говорим - станах аз и на вратата ме застигна неговото определение за моята скромна персона.

                  - ДЪРТАК ЗАГУБЕН!

           

                    Не му останах длъжен, нарекох го със действителното му име. Ненормалник смотан.

 

                      Така моята книга остана някъде в бъдещето.

                      А, ако ме попитате, издателството се казва „ Рабеф”. Кой съм аз с моите глупости, че да имам претенции. Там какви величия са печатали…

                       

 

                      20.09.2013.                           Любомир Николов

© Любомир Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Книгата я взимам другия петък от печат. Мнооого любезни хора, цената е супер, професионалисти отвсякъде. Така, че всяко зло за добро, както се казва в поговорката. Дени, прочети " Дъхът на вятъра". Нали говориш за реализъм... Малко е длъжко, но така се получи. Много поздрави, момиче!
  • Разбрах за случая още тогава, но и днес го съпреживях при повторното четене. Любо, това са новобогаташите, новите "мушмороци безкнижни, гювечоунищожители" Чудомирови, това са хората, които разпростират по един или друг начин влиянието си върху обществото. Чест ти прави, че този печален факт ще стане достояние до по-голяма аудитория. Реалистичните ти истории винаги са били твой приоритет - и в късите ти разкази, и в пътеписите, че и в поезията. И честита втора книга в аванс!
  • Всяко зло за добро. Намерих много по-сериозни хора. Ще стане! Поздрави!
  • Знаеш ли, прав си. Много "величия" се извъдиха и за съжаление се сблъскваме с подобни изявления навсякъде - по всички учреждения и институции. Спокойно го карай. Вместо да те благославят, че си им клиент, да ти се извинят и да те успокоят, те обратното правят. Предизвикват те и те нервират - абсолютна пошлост и липса на всякаква логика - виждала съм ги такива! Оплачи се в съюза на потребителите, поне да им напряват проверка.
    Знаеш, ли ако си в Търново в събота - 12-10-2013 г. можем да се видим до 13,00 часа.
    Телефонът ми е 0884708878, не мога да ти изпратя писмо от офиса.
  • Кети, ами един дъртак в кой свят живее, в миналия, разбира се! Поздрави, момиче!
    Викторе, защо му е маркетинг, бащата създал, той бозал... И голям отворко станал!
    Лина, има, може би догодина... А може и по-рано! Каквото е писано, то ще стане. Поздрави!
  • Ех, де да беше... Не се отказвай- има и други издателства.
  • Благодаря за информацията. Сега знам кое издателство да не ползувам за моята книга.
    Преди години работех тук в един магазин където ни обучаваха на основи на маркетинга. Спомням си факта, че един недоволен клиен споделя негативния си опит със средно двадесет човека, които веднага губиш като клиенти. Учеха ни да обръщаме по-голямо внимание на недоволните клиенти. Но какво ли знаят американците за маркетинг.
  • Ех, братко, в кой свят живееш? Наоколо - само вълци и хиени... не си го слагай на сърце, поздрави майка им!
Предложения
: ??:??