Яростта я грабна и я понесе като вихрушка. Не разбра как слезе 14 етажа по стълбите, не усещаше как върви напряко през булеварда и шофьорите набиваха спирачки с цветисти псувни. Не обръщаше внимание на декемврийския студ, който раздърпваше шала изпод незакопчаното й палто, нито усети как от отворената й чанта след нея се посипаха някакви химикалки и листове.
Притъмняваше, но тя вече бе в пълен мрак. Само думите на Мара бумтяха в яркожълто в главата й:
- Нела пометнала.
Трябваше й цяла секунда, за да вникне в смисъла.
- Нела бе. На Цецко.
Мълчеше. Не знаеше какво да отговори. Мара я гледаше изпитателно. Хитро старо бабе, което знаеше как да подпалва фитилите:
- Ами не е първа младост. Наближава четиридесет. То деца се правят, докато си млад.
Не смееше да запита. Гърлото й се беше стегнало.
- Един познат ми каза. Видял я в болница миналата седмица.
Не, не беше парализирана мисълта й. Напротив! Щракаше като някаква адска машина! Знаеше, че за Коледа Цецко и Нели щели да ходят в Израел, но ...