Отново станах самодива и изгубена тичам през полята. Но всъщност търся по целия свят, надлъж и шир, да събера разпилените парчета от себе си. Дали са долу в подземното царство, или горе в небесата? Какво съм аз – Бог, човек или животно? Опитвам се да разгранича гласа на душата от този на духа, но каква какафония от шумове има в мен! Душата ми езическа, духа ми с Него! Лабиринти, безкрайни лабиринти, всякакви врати и процепи. Наляво или надясно, кой път да хвана, пита малката Алиса.
Понякога усещах в сърцето си една градина от люляци и от жасмини и тяхното ухание ме вдигаше нависоко в небесата и ме изпълваше с увереност за моя път, за мен самата. Друг път не виждам нищо през всичките тези шубраци и гъсталаци, сякаш няма кой да почисти пътя, размазаното огледало. А пък после докато карам бясно през града един глас ми нашепва – "избърши сълзите си и се изправи, ти можеш да бъдеш свободна". Тогава в мен се надига увереността, че ще успея.
Но най-тежкото е че в мен се разпалва все повече ко ...