1.
Коя съм аз? За какво е всичко? Тези екзистенциални въпроси не ме напускаха. Не можех да се примиря с преходността на всичко, копнеех да се докосна до вечността. Опитвах се да си припомня по интуиция нещо от предишен живот. Със сигурност имаше някаква нишка, някакъв модел, приемственост между тук и там. В крайна сметка ние идвахме на този свят с определен багаж, който се разгръщаше в хода на живота.
Като малка четях ненаситно Достоевски, Сартр и Кафка, макар да не разбирах нищо – не го осмилях и не го осъзнавах. Трескаво поглъщах думите и изпитвах неописуемо влечение, нещо подобно на екстаз, но никога не можех да кажа защо ми харесват. Живеех в мъгла, не можех да боравя с логика, нямах осъзнатост да проправям пътища и въпреки това интуицията и емоциите създаваха едно постоянно поле, моето поле. Бях дошла с дадено светоусещане и още на 10 г. започна да ме измъчва въпросът за смисъла на живота. Едва сега, когато чета екзистециалистите мога да кажа, че разбирам за какво говорят. Но аз и ...