Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня, не помня от колко години, може би десет, не бях разговаряла за такива съществени и важни неща, толкова интелигентно. Най-после размърдах мозъка си!
С кого си говорих? С две момченца. Казвам момченца, защото са само на 13 години. Само на 13 години! По-жив, по-умен, по-интересен разговор наистина много отдавна не бях водила. Да мислиш, на секундата да намериш верния отговор и то - по детски, и веднага следващия техен въпрос. Например? Точни събития, случки, факти искат децата.
От миналото летим в космоса, слизаме на земята, смеем се на веселите им случки в училище, на момичетата им и пак към трудното, към необяснимото. За други цивилизации, за събитията в цялата ни човешка история.
Ако искат ...