Déjà vu - 2
Тези сутрешни моменти неизменно я връщаха назад във времето, когато за пръв път разбра, че може да усеща страданието, смъртта, любовта и тъгата на любими и особено близки за нея хора. Върна я кошмарно към първия сън, който пречупи ръцете ù и я постави лице в лице със смъртта. Тогава беше едва осемнадесет.
Защо всички телепатични сънища я навестяваха в ранното утро?
И тогава, преди толкова много години, пак беше утро. Днес, след деветнадесет години всичко отново бе пред очите ù точно, както някога...
Малката пътечка между блоковете, джанката, под която се събираха да учат за изпити, балконите... Лицето на Фил, който гледаше от прозореца.
"Защо беше станал в шест?!" Тя не знаеше и никога нямаше да разбере. А може би не бе мигнал цяла нощ...
Фил ù помаха с ръка и сякаш се усмихна. Обзе я непонятен прилив на енергия, както ставаше винаги, щом помислеше за него. Като хлапачка хукна към джанката и се развика:
- Фи-и-и-и-и-и-и-ил!
Гласът ù проехтя в междублоковото пространство. В ...