- Няколко дни минаха от началото на декември, а хората вече украсяват домовете си - каза си Павлин, докато се разхождаше.
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други само разглеждаха. А имаше и такива, които като Павлин се наслаждаваха на топлата декемврийска вечер, като се разхождаха. Той погледна към светещите прозорци на жилищна кооперация. Спря пред нея и си каза:
- Дали навсякъде, където свети има уют и топлина? Дали си споделят там хората всичко и се радват? Дали си спомнят с умиление за отминалите дни през годината? Навярно зад някой прозорец живее и самотен човек. Дали и той си е украсил, за да почвства уюта или пък е тъжен и не му е до това? Дали има силата да напълни своя дом с чувства, които да заместят липсващите хора? Колко ли му е тежко в такива моменти, в които най се усеща отсъствието на близък човек?
Павлин вървеше и разглеждаше. Задава ...