(или как станах вещица)
Двадесет и втори март, 1848 година. Стигнах до село Икитос в Перу. Село като село, бих казала. Носеше своето очарование за тези, които са свикнали с голямото движение на хора и файтони в градовете, но трудно за оцеляване място, ако трябва да се живее там. Неговите четиридесет колиби имаха сламени покриви, но за мен бяха спасение. Пъргаво и на един дъх изкачих стъпалата в подножието му. Само човек с моите магически способности може да знае за неговото съществуване. Уморена и гладна, изпълзях по ствола на едно голямо дърво. Скрита в короната му, възнамерявах да дочакам нощта, да посипя вълшебен прашец върху сламените къщурки и необезпокоявана, първо да се нахраня, а после да пристъпя към моите свещени действия. Целта ми беше да изровя раковина - колкото по-прекрасна беше тя, толкова по-висок ранг щях да получа във Вещерското общество.
Трябва да бях заспала, защото когато отворих очи, Луната осветяваше чудното небе. Сепнах се да не закъснея и след като издухах вълш ...