(или как станах Майка)
Една сутрин се събудих в нашия подводен дворец и всичко около мен беше по-мокро от обичайното. Дидо плуваше наоколо и лееше сълзи. Нямаше смисъл да го питам какво се е случило - времето ми за връщане на сушата, в Света на вещиците, беше дошло. Стана ми тъжно, но отговорността, която бях поела към тях, не ми позволяваше да остана. Аз се съсредоточих и изпратих следната мисъл:
- Не плачи, мой мили Дидо. Знаеш, че след шест месеца отново ще бъда при теб. Тук половин година минава по-бързо, отколкото на сушата.
- Моя малка Жизел, половин година минава бързо само, когато сме заедно. Бих направил всичко, дори бих се лишил от царствения си плавник, ако можех да дойда с теб на сушата.
Изтръпнах. Да се лиши от царствения си плавник означаваше да се лиши от царството си и от всички свои поданици. Мисълта на Дидо се сля с моята: "За какво ми е царство без любов?"
Дидо ми подаде плавника си. Излязохме от двореца, а от двете страни на алеята се бяха наредили сивите женски и р ...