Надявам се, че ще прочетете откъса до края и ще коментирате, за да знам дали да публикувам и продължение. (:
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ехо. Там гъстите сиви мъгли се реят на две-три стъпки от разбития асфалт и задушават всяко насекомо или животно, което попадне в капана им. По стените на полурухналите блокове висят афиши, обещаваше отдавна отминали забавления на минувачите. Веселите и цветни лица по плакатите отдавна са се сбръчкали и са пожълтели. Не радват никого, тъй като чисто и просто никой не минава оттам.
Освен бездомниците.
Тим и Тара са брат и сестра. Сираци. Родили са се на улицата, живеят на улицата и ще умрат на улицата, макар и още да не го знаят. Приличат си като две капки вода – нисички, мургави, с къдрави черни коси и огромни шоколадово кафяви очи. Бузите им са оцапани и почернели, а дрехите им представляват ч ...