Малко са нещата в този живот, които могат да развеселят един двадесет годишен писач, чийто ум е зает да размишлява ежедневно върху безбройните уроци на науката, която хората наричат история. Следвайки една стара балканска черта, аз всячески се мъча да се различа от останалите и в един от опитите си се стигна до там, че реших да измисля нова дума, с която да обозначавам своята любима наука по един различен начин. Така историята се превърна в повестие. Повестието, или историята както я наричат хората, е едно от малкото неща, което въздейства положително върху сивите дни от живота ми. Нито пролетният бриз, нито бръмченето на пчелите, нито дори мяукането на новородените, току-що прогледнали котенца, не могат да изместят тази наука от челното място в живота ми. За мене е все тая дали ще бъде пролет или есен, дали природата цъфти или умира, дали птичките чуруликат или не. Просто поради неизяснени (дори за самия мен) стечения на обстоятелствата, малко неща извън повестието (или историята, как ...