Крачех бавно по извитата алея и гледах нагоре към короните на дърветата, които услужливо бяха закрили гледката към сивото небе така, че да нямам
никакъв шанс да срещна сърдития поглед на Белобрадия, в случай, че изобщо съществува подобна личност... не че ми пукаше особено какво ме чака отвъд, но
определено не обичах да ме мъмрят. Усмихнах се на тази мисъл и си затананиках една мръсна песничка по Негов адрес. Харесва ми тази тишина и
тъмнозеления цвят на тревата. Спрях се на метри от езерото и седнах на една от пейките встрани от алеята. Отворих патрончето водка и метнах капачката
зад гърба си, през рамо... както се прави за късмет. Пиех бавно и на малки глътки с наслаждението на истински ценител... принципно имам по-различно
отношение към алкохола и изобщо не се старая да усещам вкуса му, по-скоро гледам да постигам резултати... днес беше различно, сигурно защото ми
е за последно, си помислих и надигнах пак шишенцето. Имах всичкото време на света да правя анализи на онези мисли, които ...