Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха живота си.
В ония години тримата следваха стоматология, после пътищата им се разделиха. Мирна замина на специализация във Франция, срещна там Пол, влюбиха се и заживяха заедно.
Такава е младостта- дръзка и непокорна! Иска за себе си цялата лудост и свобода на света. Защото животът предстои, и времето ѝ принадлежи! И
защото по-силна от живота е само любовта.
Времето се върна и като воденичен камък заседна в мислите на Яница. Още пареха в душата ѝ майчините сълзи. Като с камшик брулеха лицето ѝ, безмилостните думи на баща ѝ, изречени някога: „Свършиха за тебе българите, та половин циганин да ми доведеш…Мръсница!”
„ Тате- сякаш през него гледаше тя.- Защо, защо не ме оставиш да го обичам?!”
„З ...