Депутатът Чиков в стара София
Чико се събуди. Протегна се няколко пъти, обърна се на другата страна и пак заспа. Когато се събуди отново, слънцето вече беше високо над тополите.
Чико стана чевръсто, отвори широко прозореца и се загледа в люляците, които бяха разцъфтели край Перловската река.
Оттатък реката, в двора на Военното на Негово Величество училище, бъдещите генерали маршируваха, под командата на един фатмак.
Небето беше синьо като от коприна. Тук и там, малки бели облачета, разчупваха монотонната синева на пролетното софийско небе. Витоша беше обгърната от бледо лилав воал. По крайречния булевард чаткаха конски копита. Идеше гиздав файтон, впрегнат с два бели коня. Месинговите части на файтона, както и новите сбруи на конете лъщяха като златни.
На капрата седеше напет файтонджия с калпак, килнат на една страна. Приличаше на пенсиониран македонски войвода. Нямаше пътници, но явно отиваше на адрес, защото караше файтона устремно, а не бавно, търсейки случайни мющерии.
Чико Чиков ...