Булевардът беше пуст и изтръпнал от студа. Ярките жълти лампи на върховете на стълбовете светеха силно, но със своята студена неонова светлина сякаш допринасяха студът да бъде непоносим. Мъжът чакаше тролейбуса вече 20 минути и почти беше изгубил търпение. На спирката нямаше никой. Погледна часовника си и видя, че е единадесет. Полъхваше лек, вледеняващ ветрец, по-скоро течение. Неволно си спомни кратката информация във вестника, че ранните ноемврийски застудявания се дължат на на високо атмосферно налягане някъде над Исландия от където над цяла Европа нахлуват ледени арктически въздушни маси. После си спомни тъжното погребение на леля си, на което беше днес, за стопеното от болестта и тяло, за необятните гробища, за подсмихващите се и конщунствено шегуващите се за нещо гробари-цигани, за лицемерните, както му се бе сторило, сълзи на братовчедка му, дъщерята на покойницата. Пръстта на гроба бе замръзнала и сега споменът за буците, кънтящи върху евтиния ковчег, го накара да поттрепери.
...