Снощи Детелина беше в много лошо настроение. Днес се събуди усмихната. Беше

 усмихната, защото планираше нещо. Има някакъв план. Такава е и затова я приемат

 добре. Тя е момиче, което умее да планира. Изпълнява плановете си и не се отказва

 дори, когато срещне големи пречки. Пречките я притесняват, но я мотивират да

 действа. Когато я съветват да спре, се инати. Винаги, каквото и да я посъветват, се

 инати. В крайна сметка постига своето. Живее с двамата си родители, Любомир и

 Стефания, и с по-малката си сестра Радостина. Не са богати, но в никакъв случай не са  

 бедни. Имат два апартамента. Три са с този, в който живеят.Просторни са

 апартаментите. На Детелина й е уютно във всеки от тях. Ходила е по няколко пъти във

 всеки. В апартамента, в който живеят, винаги я е впечатлявало всичко – всяка една

 вещ, всяка една стая, холът е красив и затова го жадува.

 -Искам да обядваме 15 минути по-късно – каза на родителите си.

 -Няма как.

 -Има как.

  След спорове отиде навънка. Обядваше навънка. Родителите й не се

  противопоставиха. За вечеря си остана вкъщи, но на следващия ден и за вечеря беше

  вънка. През нощта след скандал не се прибра вкъщи. Любомир и Стефания мълчаха.

  Мълчаха ту умислени, ту тъжни. Тревожност и отчаяние имаше в мълчанието им. И

  Детелина си мълчеше. Изведнъж се умълча. В мълчанието се виждаше недоволство,

  но от някоя минута нататък започна да се вижда някакво задоволство. Някакво

  удовлетворение се усещаше. Тя не го обясни. Не обяснява чувствата си, не обича.

  Обаче Радосвета, макар че й е най-добра приятелка, много любопитства. Твърде

  много, проявява твърде голямо любопитство. Когато Детелина й казва Не е твоя

  работа, Радосвета се сърди. Излиза и върви напред. Такава е Радосвета, вярва, че

  всичко, което прави е добре. Детелина е недоволна от това. Още по-недоволна е, че

  Радосвета всеки път е готова да си тръгне и го прави.

 Навън са Мариана, Сиана, Лилия, Глория, Яница, Вирджиния и Детелина. Играят

 баскетбол. Всички са много активни. Детелина се старае и бележи кошове. Почти

 всеки път вкарва кош. Иска още и още и радостта й е искрена. Играе ли се волейбол в

 училище, в часовете по физкултура, на нея дават да бие сервис, защото го бие най-

 добре. Меракът и се засилва и усмивката й е чиста като тази на дете. Така е и както,

 когато я черпят някакъв десерт, някаква тортичка например. Тя черпи, яде най-

 хубавите. Като яде най-хубавите, черпи приятелките си с такива торти. Често е щедра,

 много често. Освен че черпи приятелите си, дава пари. Дава пари за много неща.

 Услужва, без да са я молели.

 -Предпочитам онзи бар, по-централния, но ще отидем, където ти кажеш – каза

  Детелина на Радосвета.

 -Нека посетим другия. – отговори Радосвета. Детелина се съгласи.

 -Как си ти? Отдавна не сме се виждали – попита Детелина.

 -Горе-долу.

 -Нещо има ли интересно?

 -Няма. Все едно и също.

 -Гледай да се разнообразяваш.

 -Гледам, но не ми остава време.

 -Намирай.

-Ще намирам. Разнообразието трябва да го има. Детелина си го усеща това за разнообразието и гледа да го търси. Намира го в много малките неща. Това е едно от големите й желания – да се разнообразява.

-Искам да си купя тази рокличка – каза й Радосвета. Радосвета си я купи.

-Зелената е по-хубава – отговори Детелина. Ще си я купя нея. Детелина си я купи. На следващия ден си купи още една. Другата, която си купи беше по-тъмнозелена. Двете й харесаха, беше щастлива. Купи една розова и една червена. Бяха по-евтини, но след това купи и по-скъпи.  

Детелина си купи две-три пръстенчета и подари един на Живка. Този на Живка беше по-хубав и от трите пръстени на Детелина. Живка имаше рожден ден, затова Детелина й подари пръстен.

Детелина отиде на море с компанията. Беше се презапасила с кремове против изгаряне; тя винаги се презапасява. Никое от другите момичета не се презапасява. Ползваше, но оставяше, в случай, че трябва да услужи. За Детелина е характерно да услужва. Свършваха кремовете на приятелките й и тя винаги им услужваше. Те любезно й благодарят винаги. Те оценяват помощта на хората. Детелина плува дълго време. Къпе се във водата и плува, защото много обича да плува. Когато плува, Детелина всеки път отива там, където е дълбокото. Плува над дълбокото и потапя главата си под водата. Щом извади главата си от водата, гледа слънцето, което е доста далеч и го вижда по свой начин. Доста красив е начинът, по който вижда слънцето. Небето винаги е над нея и тъй като не може да скочи над него, макар че тя е амбициозна, упорита и всеотдайна и затова иска това, гребе от всичко, което то дава на възрастните, децата, котките, кучетата и мухите. Разпределя си поравно с другите живи същества това, което е получила от небето, което, както се знае, е щедро. С приятелките си най-вече го разпределя. Дава много на тях и малко на себе си. Понякога за нея не остава нищо. Толкова е давала, че не остава нищо. Нужно ли й е, намира си това, което е необходимо за нея. Гледа все пак да го задържи, защото е длъжна. Изгубиш ли това, което ти е нужно, няма да е разумно; просто няма да е разумно. Това е принцип и Детелина е на него. Отстъпва, когато иска някое пръстенче или бронзова фигурка. Заради голямата чупи малката. Обаче иска да сглобява и малките. Тя не подценява нищо. Хората вижда това нейно качество. Те затова я харесват; затова им допада. Винаги се труди, за да запази една бронзова фигура. Статуя ли е, труди се двойно повече. Чиния ли е, полага денонощен труд. Има колекция от фини статуи. Пази ги като очите си. Има и големи, и малки статуи. Станат ли повече, винаги подарява на някого. Щедра е откъм подаръци, много е щедра. Подарява дори и без поводи. Веднъж подари средна по големина златна чиния на една своя приятелка. За 19-ия рожден ден на същата приятелка купи по-голяма чиния, чоста по-голяма, а за 20-ия й две по-големи. Гинка (името на приятелката й) й благодари. Без подов й подари фланелка, момичешка фланелка, по-нататък. С късо ефектно панталонче зарадва Гинка по-нататък. На следващия ден излязоха и й купи два чифта черни очила, две мини полички, както й червило.

-Много ми харесва тази шапчица – каза Гинка на Детелина.

-Купувам ти я.

-Недей. Аз ще си я купя – отвърна убедено Гинка.

-Аз ще ти я купя. И Детелина й я купи. Шапката е розова й ефектна. По-нататък й купи бяла шапка. След има-няма два месеца й купи една синя, а на третия – яркочервена. Гинка се чудеше как да се отблагодари, но Детелина не искаше нищо в замяна.

-Истински се чудя защо хората не помагат – говореше Детелина с Радосвета.

-Нямат желание. Всеки мисли само за себе си.

-Да. Много съм огорчена. Това ме потиска понякога.

-Мен също, но какво да се прави – каза Радосвета.

-Всеки може да се промени – Детелина каза това убедено.

-Не вярвам – отговори Радосвета.

-Ако не вярваме, доникъде няма да стигнем.

 -Не, Детелинке, хората не се променят.

 -Променят се, Ради.

 -Всеки си остава, какъвто си е, защото така иска.

 -Така е, когато няма кой да го убеди в другото.

 -Много хора се опитват да убеждават един човек, че не е читав, но той не вярва.

 -Все пак аз вярвам, че хората са добри – каза Детелина.

 -Дано си права, макар че си много наивна според мен – отговори Радосвета.

 -Аз съм бъркала, но ще продължавам да бъда наивна.

 -Ето, оправих ти чантата – каза на Яница.

 -Благодаря ти –отговори Яница.

 -Заших ти панталона – каза Детелина на сестра си.

 -Добре, мерси – отвърна Радостина.

  -Заших ти блузата – каза Детелина на сестра си.

  -Благодаря ти – отговори Радостина.

  Детелина отиде да погледа розите около къщата в квартала. Погледа и тревичките.

  Погледа рекичката, слънцето също. Каза си Това има значение за мен. Не за първи път

  си казва това. На морето гледаше плажа два пъти и си го каза отново. Дори на глас си

  го казваше, на глас си го каза с по-силен глас. Едно минаващо момиче я чу и се

  замисли. Каза на своя приятелка какво си е казала Детелина и приятелката й се

  замисли също. Детелина често ходи на поляни с рози. На поляни със слънчогледи

  ходи и й е още по-приятно. Любува се на слънчогледите и ги снима от близо с

  фотоапарат. Показва снимките по два пъти. Показва ги на майка си, татко си и сестра

  си. Направи още много снимки с много любов.

  Детелина легна да спи, защото утре ще става много рано. Ще отиде на разходка.

  Преди да си легне, погледа луната. И звездите, както и синкавият мрак я заредиха.

  Имаше нужда от тях; основно от тях имаше нужда. Те й стигат изглежда. Звънне ли й

  някой по телефона, тя изтъква това, че се любува на цветята и планините.

 Детелина посети всички полянки, всички дръвчета и разказваше подробно за това. Ако знаеш колко е хубаво да си сред природата. Това го говори на Радосвета. Радосвета е доволна, но се изморява от тези приказки. Детелина повтаря това постоянно; не може да спре Детелина. Въпреки че може да бъде досадна, приятелите й се възхищават, че обича природата и че се впечатлява от една калинка. Снима една малка калинка отдалече, но пак е видима за всеки, на когото показва снимката. Показва снимката деликатно и с много обич. Снима природата, всяко малко кътче, всяка малка частица от нея, с цялата любов, с която може да го направи, така и я съзерцава. Доста снимки направи, а някои неща снима със сърцето си. Повечето неща снима със сърцето си.

Минаха няколко години от онзи случай. Детелина направи извод за себе си. Беше притеснена от случилото се. То беше в разрез с принципите и ценностите й. Така усещаше и по-скорошни събития. Тя винаги иска спокойствие. Спокойствието намира сред природата. Там го намира винаги. Тя просто жадува мушичките и птичките и животът й ги поднася веднага. Животът обича простите неща и затова обича и нея. Обича я тъй като тя е влюбена, не просто обича малките неща, влюбена е в тях.

-Ивелин каза нещо недопустимо. Обвиненията му спрямо Ивайло бяха клеветнически – каза Детелина на Яница

-Права си.

-Ивайло просто нямаше друг изход. Нямаше как да услужи с пари, а и думите му бяха предизвикани. Детелина защити трима-четирима души от несправедливост. Те наистина бяха несправедливо обвинявани.

Сутрин е. Детелина стана и се усмихна на слънцето. Леко се спречка с родителите си и след това продължи напред. След второ спречкване пак си отиде по задачки. Вечерта баща й се скара на сестра й незаслужено и Детелина защити Радостина. Радостина не счете за нужно да й благодари, но вътрешно изпитваше благодарност. По-нататък показа благодарността си с това, че говореше с по-голямата си сестра. Със сладки разговори на по вафла и по сок показа, че й е благодарна за подкрепата.

Детелина е студентка и е много почтена. Всяка проява на непочтеност я възмущава и реагира. През цялото си следване е такава.

Детелина вече е на 27 години. Работи, работата й е добре платена,и живее в хубав, но малък апартамент. Доволна и щастлива е. Има син на три години. Мъжът й е мил и отзивчив човек. Много я обича.

-Как е животът на улицата – някой попита Радостина това

-Някак се оцелява. Свиква се. Аз и майка ми и баща ми от няколко години живеем на улицата. Оцеляваме някак си.

Имаше дъждовни дни и Радостина, Любомир и Стефания вървяха по улиците с подгизнали крака.

-Готова ли е сделката? – попита Детелина нотариуса.

-Да и двата апартамента са Ваши.

-Радвам се.

Детелина направи купон и беше много жизнена. Много хора имаше на купона вечерта. Тя беше жизнена и им разказваше какви ли не истории.

06.10.19