Шареният град се намираше на 50 километра северно от Жабешката река. Всички хора, които живееха в него, бяха с обагрени тела по рождение. Дрехите им също бяха многоцветни. Колите им, къщите, улиците, парковете - и те. Така си живееха - шарено. Нямаше правила или условности, нямаше граници за това какви да бъдат. Единственият закон, който трябваше да спазват, беше „Законът за борба с черно-белите.” Той гласеше, че ако шарен гражданин забележи черно-бял жител на града, трябва незабавно да го предаде в полицията, където да бъде съден и прогонен отвъд Жабешката река.
Милена Ангелова живееше на втория етаж на една мораво червена сграда. Всички, които я познаваха, можеха да се закълнат, че това е най-шареното момиче в града. В нея имаше от всички цветове по много, но най-красивото нещо беше зеленото ù. Никой не притежаваше зелено, като зеленото на Милена. То ухаеше на млада пролетна трева, поникнала от чистото на росата и обагрила паркове и градини. Приятелите ù се възхищаваха, а непознатите ...