Не можех да плувам като другите.
Аз плувах в мечтите си за по-добър , по-чист, по-ясен и откровен свят, и може би заради това се препънах в камъка на път за пробния ми опит за гмурване в океана , подобно на Талес Милетски , който не си гледал в краката , докато ходел , а съзерцавал сиянието на далечната луна.
Един ден обаче видях момиче на моята възраст да се дави, и без да мисля за своето бъдеше , се гмурнах в морето , треперещ , опитвайки се едновременно да я спася , и тихичко надявайки се да я опозная по опасния път.
По пътя към давещата се девойка целият мои четиринадесетгодишен живот мина през очите ми , ала успях да я достигна , ала в един момент започнах да се давя с нея..
Спасителят на плажа , който досега се занимаваше с игра на карти , се обърна и мигом се гмурна в лазурните води и извади и двама ни , трепереши и засрамени.
Попитах я как се казва , потъвайки в тъмносините нейни бадемови по форма очи.
- Карина. Не беше нужно да ме вадиш , исках да свърши всичко вече , всяко за ...