Психиатърът вдигна очи от лаптопа си и се наслади на котешката походка на жената, която влезе в кабинета. Беше млада, на около двайсет и пет години, със стройно тяло, дълга руса коса и сини очи. Само лицето й не отговаряше на критериите за красота, налагани от медиите, не че бе грозно, съвсем не, просто бе с кръгла форма и изглеждаше някак…странно. Докато посочваше стола пред себе си, психиатърът Тошев се замисли защо лицето на новодошлата му се вижда странно.
Младата жена се усмихна чаровно, след което се настани.
– Благодаря, че ме приехте веднага. Дочух, че сте уважаван и кадърен специалист, затова реших да се обърна за помощ тъкмо към вас.
Тошев бе едва на трийсет и три години, но бе спечелил уважението на хората от гилдията и признателността на пациентите. Практикуваше едва от няколко години, но вече имаше частен кабинет и изкарваше добри пари.
Жената скри насилената си усмивка и лицето й веднага придоби тъжно изражение.
– С какво мога да ви помогна? – попита Тошев и се отпусна в ...