000000000000000000000000000000000000000000000000
Колон получи съобщение. Последните сведения бяха обещаващи.
- Значи основната група и кралят идват към мен, а граф Бекен е тръгнал на юг. В такъв случай западът остава незащитен, както и столицата! Не смятах, че кралят ще е толкова безумен да остави столицата си незащитена! Е, значи моят стар приятел Джефри се е погрижил за мен.
- Граф Джефри Бекен ви поздравява и се надява скоро да се видите! - куриерът гледаше Колон нахално в очите, а това той ненавиждаше! За него всички те бяха измет и роби! Вдигнеше ли някой очи, това за него означаваше - бунт! А присъдата естествено бе смърт!
- Като разговаряш с мен, трябва да си на колене и носът ти да диша праха от пода под краката ми! - куриерът се хвърли на земята.
- Прости ми, господарю! Прости ми! Няма да се повтори повече!
- Махнете го от очите ми! Извикайте главатарите!
Не след дълго, палатката се напълни с мъже. Телата им воняха на пот, а небръснатите им лица изглеждаха зловещи! Бяха коленичили, а Колон се разхождаше и разсъждаваше на глас.
- Основната войска е тръгнала на североизток. На юг е нашият съюзник, а на запад са пратили няколко отряда. Столицата е почти незащитена. Смятам да тръгнем на юг. С помощта на граф Бекен ще се придвижим безпрепятствено до столицата и ще я превземем.
- А кралят?
- Кралят лично е дал заповедите си и е тръгнал на североизток, за да ръководи действията.
- Ами граф Бекен? Ако все пак ни подведе? - Колон се наведе заплашително:
- Той е по-предан от теб, Куче! Толкова пъти ми е спасявал задника, колкото косми нямаш на главата си! Никога не съм се съмнявал в лоялността му! Нима оспорваш решенията на един крал? - той го гледаше с поглед, присъщ по-скоро на звяр, отколкото на някой човек!
- Не, господарю!
- Така! - той се надигна и огледа останалите - Някой друг да има някакви съмнения? - всички мълчаха - Ти, Куче, оставаш тук, заедно с Глигана и Зеления дракон. От вас се иска да заблудите и разбиете по-голямата част от войската. Ще ги задържите, за да ни спечелите време! По думите на вестоносеца, те са на два дни от нас. Трябва ни време! Докато разберат какво става, ще сме в столицата. А ние потегляме тази нощ на север. Ясен ли съм? - по-късно даде заповед на още три отряда да тръгнат на североизток, за да пазят за всеки случай.
0000000000000000000000000000000000000000000000000000
Утрото настъпваше и мъглата се стелеше между дърветата като бяло платно - гъста и като че ли непроходима. Царят и двамата пълководци излязоха от палатката и се запътиха към конете. Граф Уилямс оседлаваше великолепното животно, когато една стрела изсвистя и се заби на дървото зад него!
- Какво, по дя... - малко след върха на стрелата имаше навита бележка. Той я взе и зачете написаното. Кралят и останалите извадиха мечовете си.
- Тази стрела нарани ли ви, графе?
- По дяволите! Не... не ме нарани.
- Какво пише?
- Прочетете сам!
“На един час път на североизток има засада! Бъдете внимателни!”
- Но... кой?!...
- Един непокорен дух! По дяволите, казах ти да стоиш в замъка! - изкрещя граф Уилямс.
- Какво става, Уилямс? Кой да стои в замъка?!
- Най-добрият стрелец в цялото кралство, сир! - граф Фон Брайс се смееше. - Нима мислеше, че ще я задържиш в замъка?
- И... кой е този стрелец? Имам ли честта да го познавам?
- По-късно лично ще ви запозная. - граф Уилямс бе почервенял от гняв! - Никога не изпълнява заповеди! - Фон Брайс го потупа по рамото
- Не се тревожи за това сега, приятелю! Всичко ще е наред!
Наистина ги очакваше засада. Когато хората на Колон се нахвърлиха върху тях, зад гърба им внезапно се появи огромна войска. Битката бе ожесточена, но кратка! Отрядите бяха смазани и нямаше оцелели! А кралската войска бе непокътната. Граф Уилямс бе угрижен.
- Успокой се, Джон. Тя ще се появи отново. - Феликс го потупа успокояващо по рамото.
- Не мога да разбера! Казах ù да стои в замъка!
- Тя е страхотна жена, Джон. Не познавам и по-добър боец от нея!
- Да не говорим за лъка и стрелите!
- Тя просто ти пази гърба.
- Ако ù се случи нещо? Не бих го понесъл!
- Не се тревожи, приятелю, тя ще се справи!
- Дано да си прав!
- Хей, Даниел, провери пътя напред. - но не изрекъл и последната дума, пред краката му се заби втора стрела с бележка!
“Пътят е чист! Не се тревожи за мен!”
0000000000000000000000000000000000000000000000000
Колон вече настъпваше. Граф Джефри Бекен бе устроил символична засада. Когато отрядите на Колон се появиха, той заповяда отбой.
- Очаквахме ви по-рано! Но има още вино. - граф Бекен посрещна Колон с открито ръкостискане. Двамата влязоха в шатрата. По средата имаше отрупана маса с храна и напитки.
- Трябва ни една нощ почивка и потегляме. Колкото по-бързо стигнем до столицата, толкова по-добре! Ще имаме повече време да разположим хората и да чакаме.
- А пътят минава през един замък...
- Кой?
- Замъка “Боол”.
- Каква чудесна новина!
- Чух и още нещо. Граф Уилямс го няма, както знаете, но е оставил златно пиле в клетката!
- И... коя е тя?
- Новата му годеница, която е моя братовчедка по майчина линия. В същност, ти много добре я познаваш! Опитвал ли си скоро “Фон Диберг”? Особено миналогодишната реколта? Най-добрата до сега! Когато измамих Катрин и купих имението, се сдобих с най-добрата винарна в страната, и с много приходи! Продажбата и износът вървят много добре.
- Доволен съм, че успяхме!
- С твоя помощ се отървах от чичо и леля, а братовчедка си излъгах, че е потънал корабът и всичко е загубено! Дадох и някаква смешна сума и... ето го резултата... Е, как е виното?
- Превъзходно! Затова мисля да ти направя един подарък - Замъкът “Боол” е за теб и... ако искаш птичката - също.
- Да... тя не е за изхвърляне... ухажвах я навремето... но ще се забавлявам с нея. Да пием за победата!
- За победата и за новия крал! - смехът на Колон се чуваше надалеч.
© Милена Карагьозова Все права защищены