00000000000000000000000000000000000000000000
Утрото настъпи. Един лъч се плъзна по прозореца и заигра по лицето на Кити. Тя бавно отвори очи. Огледа се внимателно. Намираше се в библиотека. Но ù се струваше някак позната. Ами да! Библиотеката на братовчед ù Бекен! Ръц ете и краката ù бяха вързани. Облегната на едно старо бюро, чуваше приглушени гласове. Главата я болеше. Бузата ù бе подпухнала и вероятно бе синя от удара.
- Това копеле ще си плати! - Столът в другия край се размърда и оттам се надигна Колон.
- Добро утро, госпожице Фон Диберг! Какъв прекрасен ден! Не мислите ли? - тя мълчеше - Нима смятахте, че ще ви оставя сама? За да избягате? Вие сте голямо предимство! Но това сега няма такова значение! Бих искал да ви разкажа една история... - Кити го гледаше в очите.
- Спестете си думите, от вашата уста излизат само лъжи... и... кълна се, че при първа възможност ще я затворя!
- Не се горещете толкова! Нека все пак да ви я разкажа... Преди двадесетина години имаше една красива жена ...