Половин година след операцията. Тумор. В главата. Две години се мъчи. Докторите лекуваха и оперираха от какво ли не, но резултат никакъв! Накрая тя поиска друго изследване. Отказаха й. Тя настоя и се оказа права. Майка й се разплака, когато чу диагнозата. Тя каза, че няма да се оперира. Неврохирургът беше цапнат в устата и й обеща най-много два месеца живот. Ако не се подложи на операция. Така замина за София. Но всичко приключи благополучно.
Вече е с прическа, макар и къса. И така й отива. Кракът й е послушен. Може да върви. Няма кризи. Къпе се сама, излиза сама. Свири по два часа на ден. Ще може да си дочете Достоевски, да научи английски, да изсвири Чайковски. След още четири месеца ще тръгне на работа. Децата се радват. Мъжът й е облекчен.
Пие чай с приятелка в къщи. Някак ведро й е на душата. Слуша с внимание и радост. Толкова е хубаво да си като другите! Така беше предрекъл и оня странен гадател срещу пет лева и снимката й – втора операция и след две години ще е същата.Така и ста ...