След новогодишната еуфория с лудото пазаруване, безкрайното готвене и непрестанното плюскане, дойде време и аз (като всяка уважаваща себе си жена) да мина на диета. Да Ви кажа честно диетите за мен са като детска игра, правя по две-три наведнъж, че с една не се наяждам. Най-ми е любима тази "от утре", защото както се казваше един филм - "Винаги ще има утре", нея най-редовно я спазвам.

Но сега бях категорична. Вярно, не почнах нито на първия, нито на втория, нито на третия ден от новата година... Не че нямам воля, ама от хладилника трябваше да се дояде около килограм руска салата, почти същото количество млечна, 4-5 свински пържоли (по 12 лева килото), обилно залети с гъбен сос, половин тава баклава, баница с тиква и няколко късмета (без да броим хилядите калории), няколко купи с ядки, както и няколко чинии "всичко микс" събирани от яденето като за последно.Общо взето храна да се изхрани за седмица бедното африканско население не можеше да отиде зян, затова с риск да разваля и без това окръглената ми талия, (която вече заприличваше на земното кълбо), доядох всичко до трохичка.

На другия съботен ден понеже бях и почивка си казах - "край от днес започва новия ми живот".

Първото нещо което направих след няколко часов преглед на най-ефикасните и модни диети бе да отида на пазар.

То плодове, то зеленчуци, хималайска сол, зелен чай, хапчета за отслабване, затоплящ клин,

стягащ крем, антицелулитен крем, абе всичко за което се сетите...

Сядам да си приготвя така известната зелева супа. Сигурно няма жена, спазвала някога диета,

която да не я знае. Идеята е хем да хапваш от нея до насита, хем да слабееш.

Ама реалността е, че ядеш и ревеш! Такъв безвкусен и безсолен бъркоч става,

че само като се сетиш, че пак трябва да ядеш супа, хич не ти е до ядене.

Е, то може би и това е идеята на тази супа де...

Така премина моят първи ден на диета. Не ме питайте как изобщо заспах от глад,

идваше ми да ходя да вия срещу луната, но най-накрая сънят ме отнесе в царството на сънищата, където полегнала на облак от захарен памук, с едната си ръка отхапвах тлъст и сочен свински бут, а в другата държах двоен биг бургер, обилно полят с майонезен сос, а около мен пърхаха няколко шоколадови понички.

Втори ден на диета - неделя... Ден като ден, мързелив и дори скучноват.

Събуждам се в ранният преди обед, някъде към 11:00 часа... Къркорещия ми корем шумно напомня за себе си!

Гореща вода с лимон на гладно - какво по-добро и здравословно начало на деня.

След него чаша черно, неподсладено кафе - много свежест, без излишни калории.

Дааа... ами щом ще я карам така диетично накисвам чаша прясно мляко с овесени ядки.

Дотук всичко звучи повече от здравословно...

(Сега спазващите диета леко ще ми завидят с каква лекота предъвквам иначе така безвкусното мюсли.)

А вътрешния ми глас самодоволно ме потупва по рамото и гордо нашепва -

"Браво, продължавай в същия дух. Има-няма за две седмици от раз ще свалиш 200 грама,

за ужас на завистниците и наслада за мъжкото око".

Вече започвам да усещам как сланинките ми се топят като сняг през юни и с наслада си мечтая

как ще купя онази червената рокличка дето онзи ден гледах на една витрина, но продавачката ме сряза, че не шият 62-и номер от нея и любезно ме упъти към магазин гигант...

Дотук всичко добре, обаче трябва да помисля и за наследника си, който освен, че не е на диета

е и в една пубертетска възраст, дето яде като змей и е вечно гладен. Освен това води и приятелче за обяд.

Като една прилежна домакиня запретвам ръкави и решавам да спретна набързо една закуска, по-скоро обед, че вече минава 12:00 часа. И тъй като кулинарните възможности са ми силно ограничени, чуквам набързо няколко яйца, овалвам 5-6, 8-10 филийки хляб и хайде в тигана с олиото, след което ги поръсвам обилно с бяла захар.Вадя и буркан сладко за допълнително подслаждане.

Междувременно успявам да забъркам един айран от киселото мляко, което намерих в хладилника.

Дотук всичко добре, похапнаха децата и излязоха да играят навън в иначе така прохладния ден...

И не знам как се случи, но докато се усетя вече набутвах в устата си четвърта пържена филия,

гарнирана със захар, гребях сладко от буркана с голямата лъжица и за капак прокарах с две чаши айран...

Сега седя в кухнята пред празните чинии и пълната с мръсни съдове мивка и се чудя

къде точно сбърках с иначе така амбициозните ми планове за диетичен режим...

Шах и мат в полза на пържените филии както се казва.

А от хладилника дяволито ми намига едно парче изостанала торта...