Димитър-Тодор, или Ди-то-бе-ро-де-ро-же-ми-де-ко-ву (първите две букви от всички имена и фамилии, които бях измислил, подобно на Пипи Дългото чорапче) – всъщност беше баба ми. Наричах я така, защото като малък имах приятел на име Тошко, с който намирах някаква визуална прилика. Бях глупаво дете и вместо „бабо“, виках и „Тоше“, „Тошко“, „Дито“ и дори я дразнех, като и казвах, че съм нейна майка, която е решила да и даде това име и тя трябва да го приеме, вместо да се сърди. It does not make any sense … ще си помислите, прочитайки тези редове ... но в главата на едно 6-годишно дете, какво друго може да съществува, освен щуротии? Баба живееше в съседния апартамент до нас и по цял ден, когато не бях на градина и после на училище, ме наглеждаше. Идваше през 10 минути да види дали не съм направил някоя беля и да ми даде да ям. Тук е мястото да кажа, че не беше от най-добрите готвачки: в боба, лещата и нахута слагаше по 5-10 зърна в цялата тенджера; с дядо бяха живели дълги години на село и д ...