Подреди ме.
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, моите думи, моите мисли в метрото...
...
Гледаме се един друг.
Защо да говорим след като очите казват Всичко?
Всъщност – сбъркал съм вратата: виждам знаци, където ги няма...
...
Не те разбрах, прощавай... На латински ли говориш?, попита ме вътрешният ми глас.
Не, на старогръцки.
Още по-лошо.
... ...