Джаз, болка и кръв...

(една история от архивите на МВнР на НРБ)

  Певицата пееше страхотен джаз. Пианистът я гледаше влюбено докато тя извиваше на куплетите.  Натискаше клавишите на пианото с толкова непринудена любов. Когато тя свърши се поклони на публиката в задимения пиано бар, след което се усмихна на любимия си, които поде без знак или сигнал следващото парче. Хората хапваха и пийваха с удоволствие в компанията на певицата. На една от поредните маси седеше странен господин, който само пушеше и ръкопляскаше на хубавите джаз парчета. Очите му светнаха окъпвани на моменти от прожекторите, които се завъртаха в ляво и в дясно. После повтаряха. Когато приключи с поредно парче певицата го видя. Веселия ѝ вид се помрачи. Обърна се към пианиста и поклати глава в знак за почивка.

 - Но защо спирате, продължете. Моля ви! – настоя господина, който се бе изправил с цигара в уста и ръкопляскаше бурно. Но тя избяга зад кулисите. Пианиста и той се поклони и също отиде зад кулисите.

 - Това е той! – каза тя дърпайки от запалената цигара в гримьорната си, когато пианиста влезе.

 - Кой? – попита плахо пианиста запалвайки цигара на свой ред.

 - Иван! Мъжът ми! – каза тя, потрепвайки. - Аз избягах, чак тук от него. Но и тук това копеле, ме намери.

 - Ан, ще се справим с него!  - постави ръце на раменете ѝ, пианиста.

 - Хари, не мога вече. – една сълза размаза гримът ѝ.

В гримьорната влезе собственика на ресторанта вбесен и се развика:

 - Какво става защо не пееш? За какво получаваш толкова пари?

Ан се разплака, Хари като видя това изведе собственикът навън. Сълзите ѝ се стичаха като реки, силно спомняйки си как преди няколко месеца Иван я унижаваше и биеше в родната ѝ страна. Тук в Америка бе намерила утеха, за миг. Бе срещнала Хари и се беше влюбила в него. Но днес всичко беше рухнало. Огнената топка в гърдите ѝ изгаряше, и от гърдите и премина в дробовете ѝ, после се качи нагоре в шията. Бучката застана в шията ѝ. Тя се задушаваше, въздухът ѝ свършваше. Усети силни мъжки ръце на шията си. Обърна се и видя грозната физиономия на Иван. Той я душеше. Зрението ѝ се замъгли, клепачите се отпуснаха, и преди да дойде края чу гласът на Хари. Иван я пусна тя почна, да кашля. Зрението ѝ се върна и се изправи. Виждайки как Иван обяснява нещо недостоверно на Хари, Ан взе тежкия пепелник от масата и не осъзнавайки, че цялата пепел от него се посипа по пода,  удари Иван по главата. Той се свлече като вестник на пода.

 - Добре ли си? – Хари се хвърли да я прегръща.

 - Не, трябва да го убия, за да свърши всичко. – каза тя и тръгна да го удря пак. Но Хари я спря. Убеди я да се довери на властите и повика полиция.

Полицията дойде почти когато Иван се свести. Една едра полицайка взе показанията и на двамата, след което отведоха нападателя към близкото районно управление.

В хотелската стая Ан лежеше в леглото и плачеше на вече мократа от сълзите ѝ възглавница. Как бе могъл да я намери в щатите. Нали България е в комунистическия блок. Той беше станал партиен секретар, сигурно имаше достъп до външно разузнаване. И ето изрода се беше появил и опита пак да я убие, както тогава.  В апартамента им в София. Тя се бе прибрала от участие, а той я чакаше в хола. Беше изпил почти цяла бутилка ракия. Когато я чу да се прибира я повика с думите:

 - Анета, ела тук мръснице! - тогава се казваше Анета, тя бе облекла червена рокля с гол гръб, къса до под коленете. Косата и бе накъдрена, по западен образец. – Седни!

Тя изпълни заповедта на съпруга си и седна на дивана до него, после сведе виновно глава. Той я хвана за долната челюст на лицето и я погледна със злия си поглед с думите:

 - Защо? Пак се обличаш като курва? Нали се бяхме разбрали да не пееш повече и да не се обличаш така?

 - Този път беше за последно! – измънка тя без да вдига поглед.

Иван пусна главата ѝ, след което се изправи взимайки чашата си с ракия. Програмата на телевизията беше приключила вече и той изгаси телевизора и си остави чашата върху него.

 - Миналия път нали беше за последно? – той извади колана си бавно то панталона си. – Трябва да се научиш вече, ти си само моя!

 - Недей, моля те. Няма  повече, обещавам ти. - тя стана и падна в краката му да му се моли.

 - Цццц, - заклати глава Иван -  не ти пак ще ме излъжеш! Ццц... – Иван вдигна колана и я удари през лицето. Там имаше останал малък белег. Тя падна, а той се надвеси над нея, обърна я по гръб и повдигна роклята и. Смъкна бикините ѝ. Тя ревеше и се молеше. Но Иван почна да я налага с всички сили, а тя викаше до припадък. Но никой не идваше да ѝ помогне. Когато на сутринта се беше събудила, бе поставена по корем на леглото. Не можеше да се завърти от болка.

Три седмици по-късно открадна пари от Иван и плати на каналджия, който да я изкара през турската граница. От Турция си купи с последните пари билет до Чикаго. Тук се бе запознала с Хари. Когато си спомни как се бяха срещнали, тя се усмихна и намери сили да избърше сълзите си. Тогава той влезе в стаята и гледаше уплашен.

 - Пуснаха го! – каза той и свали каскета си. – Имал дипломатически имунитет!

 - Казах ти, трябваше да ме оставиш да го убия! – каза плахо тя и се обърна на другата страна, като заплака отново. В съзнанието ѝ се появи отново Иван на тяхната сватба. Тогава той не беше такъв, беше обикновено момче от завода за хляб. После се бе издигнал до партиен секретар. Той даже харесваше как пее! На сватбата им всички много се веселяха, но само два месеца по-късно и посегна за първи път. Бе облякла страхотна синя рокля на бели райета. Той я бе зашлевил.

На другия ден в хотела иззвъня телефона като я от рецепцията я помолиха да слезе. Там я чакаха два униформени, единия пристъпи напред и каза:

 - Здравейте вие ли сте... – той се зачете в документа, който носеше и добави: - Анита Колева?

Ан кимна примирено.

 - От българското правителство искат незабавно да ви предадем на българското консулство тук в Чикаго. Имате ли нужда от малко време да си стегнете багаж?

Ан не каза нищо, само кимна и се качи в асансьора заедно с имиграционните полицаи. Когато стигнаха пред апартамента ѝ тя ги покани. Те седнаха на дивана, а тя каза:

 - Ще се изкъпя и ще тръгнем към консулството! – униформените кимнаха. Тя им пусна музика от телевизора, след което отде в спалнята. Там се съблече бавно и взе от нощното си шкафче, което бе затрупано с писма от почитатели, ножа за отваряне на писма. Влезе под душа и пусна водата, тя се стичаше по цялото и голо тяло. Капчиците от косата ѝ се стичаха по гърдите ѝ, към бедрата ѝ после се вливаха с останалата стичаща се чиста вода. Поредната капка тръгна от косата ѝ преминавайки покрай гърдите ѝ, после през малкото ѝ коремче стигайки до бедрото ѝ, там се оцвети в червено... От едната и вена на бедрото ѝ бликна кръв, след малко ножа направи още един фин разрез на другото бедро, отново вената. Ан се отпусна, усмихвайки се в съзнанието ѝ нахлуваха хубавите моменти тук в Америка с Хари. Първите и успехи. Записа на първата и песен на английски, но кръвта и се смесваше с водата и течеше, докато не падна безизразно на пода в банята. Угасна един талант...

Костадин Койчев-Kovak

16/10/2023г.