ДЖЕНТЪЛМЕНИ

     Ние, бриджьорите, сме джентълмени. Ще кажете: „Я, па тоя, открива топлата вода! Това го знаят всички.” Може да го знаят, но аз го преживях.

     Събудих се в Окръжна болница. Лежа вече цяла седмица. Два дни съм бил в безсъзнание. Нещастен случай. Казаха ми, че паднала керемида от покрива на кооперацията и ме ударила по главата. Слава Богу, няма да ми отварят черепа! Лекуват ме медикаментозно, съсиреците се изчистват, спаднаха ми отоците, всичко е ОК!

     Днес имах свиждане. До сега не пускаха никого. Само сестра ми идва два пъти. Тази сутрин се извървя маса народ. Напълних шкафчето с плодове, сокове, бонбони... Кретени! Никой не се сетил да ми донесе едно плоско шишенце!

     Последен влезе Митака. Митко е партньор на Доктора. Те са ни противници. Срещу тях играхме предната неделя, когато стана белята. Събираме се редовно у Доктора и играем бридж на „вързано”. Петдесет стотинки импа. Дребна сума, но за да не се лигавим и да има стимул... Мой партньор е Горския. Много е добър! Онази вечер спечелихме по 7-8 лева.

     — Сашо — рече Митака, но не ме гледа в очите, — дойдох да ти пожелая бързо оздравяване.

     — Благодаря, Митак!

     — Доктора е купил нови карти, зелена плюшена покривка...

     — Нямам търпение да ме изпишат. Трябва да питам дали ще ми разрешат!

     — Като каза ... — Митака вдигна очи и се усмихна — сложил съм ти едно шишенце уиски при прасковите. Не знам дали може...

     — Благодаря, Митак! Само ти си се сетил.

     — Е, аз да вървя!

     Да върви, ама не тръгва. Повърта се, сякаш иска още нещо да каже, а не смее.

     Аз го казах:

     — Митко, искам да ти призная нещо.

     Митака трепна, погледна ме и очите му радостно заблестяха.

     — ... И да ти се извиня — продължих аз. — Щях и на Доктора да го кажа, но имаше много хора. Помниш ли малкият шлем в каро?

     — Кой малък шлем?

     — Цаках ти Дама пика и извадих играта.

     — Коя Дама пика?

     Тоя Митак! „Коя Дама пика?” — все едно, че има две дами пика! Изчерви се, притесни се... Хич не може да се прикрива! И на карти е същият.

     — Цаках ти Дама пика и си свалих картите. Извадих играта, но всъщност излъгах. Имах една пика, но я скрих между другите карти. Затова се извинявам. Като изляза ще ви върна парите.

      — Знам, Саше! Знам.

      — Знаел си?! — учудих се аз.

      — Да — заклати глава Митко. — Сега е мой ред да ти се извиня.

      Седна в края на леглото, събра длани като за молитва, вдигна ги към гърдите си и добави:

     — Прощавай, приятелю, не беше нещастен случай! Аз те ударих. Тъкмо си беше тръгнал. Попитах Доктора колко пики е имал в онази игра и разбрах, че си излъгал! Нямах лоши намерения, но видях керемидата до стената ... нещо ми стана ... от шума на реката вероятно така и не ме чу...  Извинявай!

      — И ти ... прощавай!

     Стиснахме си ръцете с облекчение и Митака си отиде.

     Ето, това исках да споделя. Лежа сега, гледам белия таван и си мисля: „Особена порода сме, от друго тесто сме замесени! Друг това няма да го направи — да се извини, да поиска прошка! А бе, изобщо, ние бриджьорите сме големи джентълмени!”