27 июн. 2021 г., 07:33
13 мин за четене
Главната сестра в болницата Бистра Атанасова беше ведра, усмихната, общителна жена, която умееше да печели симпатиите на всички: и на лекарите, и на колежките си, и на пациентите. Където и да влезе, присъствието ѝ излъчваше жизнерадост, спокойствие и някаква странна омиротвореност. Обичаха я всички в болницата. Беше прехвърлила четиридесетте, но никой не би ѝ дал повече от тридесет. Беше се насочила към болничната лаборатория да вземе резултатите от кръвните изследвания на болните от Вътрешно отделение. Засмяна до уши, незатворила още вратата, подхвана двете лаборантки, които бяха на смяна:
– Момичета, не ви ли се е дощяло да се поразкършите малко в ритъма на диското, да тропнете хорце? Тази епидемия изпи живеца на душите ни. Нали разбрахте, от първи март заведенията отварят. Още отсега съм уговорила с Галин Тепавичаров да отпразнуваме Осми март в неговата механа „Майстор Манол“. Надявам се да бъдем заедно! Чувствайте се поканени! – изчурулика на един дъх Атанасова.
Надето Воденичарова ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация