Главата на бай Киро беше вече на милиард парчета и все още го цепеше. Ех, да имаше…
Ама няма…
Изпил беше кофа вода, източи две, а нямаше какво да залее в празния резервоар. Да, де – вода бол, кладенецът леден, чешмата тече, обаче… Махмурлук с вода само не се оправя.
Но за лекарството при чичо Димо в кафенето трябваха пари. Отдавна беше прескочил лимита на вересиите. Вярно – кръчмарят му предложи да нацепи дърва срещу половината задължения, обаче… Хем евтинко му се виждаше толкова труд срещу вересиите, хем… Абе, мързеше го…
Излезе от килнатата дървена полубарака, която наричаше тоалетна. Макар че ония, дето преди години правеха преброяване я записаха просто „нещо от гнили дъски“.
И се спъна…
Бутилка!
Зяпна, а пустинята в устата му се напои от въжделена влага.
Бутилка, бе…
Отвори я със замах – опитът си каза думата. Вътре празно… Освен сив дим, възнасящ се към небето…
Който се оформи като нещо човешко – в шалвари, елек, с дълга брада…
- Квой туй? – неволно се запита гласно бай Киро… ...