Оставаше му още един ден да подиша родния селски въздух, да се порадва на кротките майчини очи и да послуша разказите на баща си за онова далечно време, когато родителят му е бил още дете и животът по тези места, както се изразяваше старецът, е кипял – същинско младо вино, а не се е влачил едва, едва, сякаш в затлачена вада, както сега му изглеждаше. Само още един ден и щеше да се прибере в големия град, при съпругата и дъщеря си, където пак да се завърти в скрибуцащата мелница на забързаното ежедневие, докато сърцето му започне да прескача и усети добре познатия метален вкус – все едно, че е стиснал нож между зъбите си.
- Тате, да се поразтъпчем към лозето, а? – тръсна глава Драго, хвана баща си под мишница и му помогна да стане от скамейката за раздумки, която бе протегнала моминската си снага пред дворната порта и неустоимо изкушаваше.
- Хубаво ми е тука, сине, както съм си седнал, ама щом си рекъл, да се поразходим пък – подсмихна се под мустак дядо Благо, предчувствайки сладките п ...