Срещнах те... днес отново те видях. Както си бях обещала, вече не те гледах с онзи плам в очите. Напротив! Гледах те със
силна омраза и пренебрежение! Ти не заслужаваше друго... и как нагло ми каза, че още ме обичаш, а в следващия момент
целуваше друга само и само да ми докажеш, че съм безсилна без теб, само и само да ме накараш да страдам, да се нуждая от
теб. И каква е истината?! Истината е, че не можеш да обичаш. Защото човек, когато обича истински, колкото и наранен да е,
той иска да вижда само усмивка по лицето на любимия... та дори те да не са заедно. Гледах те, но не, не както преди. Онази любов,
онова желание да бъда твоя вече ги нямаше. Казват, любовта била сляпа. Да, така е. Сега вече далече - със сърцето си - от теб,
виждам колко глупаво е дори човек за секунда да повярва на думите и обещанията ти... чувствам се малка, когато се сетя как
всяка твоя дума беше като закон за мен! Вярвах ти, обичах те... споделях ти всичко и ти имах сляпо доверие - за живота,
чувствата си... за ...