(1) Събуждането
Шайилиел
Днес се събудих и реших, че ще се самоубия. Ето вече чувам: ама как така, ама защо? Целият проблем е в ангелските тръби. Да, да, същите онези, които причиняват бедствия и катаклизми на Земята. Представете си как действат на бедната ми глава, когато звучат точно над мен. Ами, нека ви кажа – изобщо не помагат да се справя с главоболието си.
- Шайилиел, ела веднага! - прогърмя интеркомът и звукът отекна като камбана в стаята и в черепа ми. „За Бога, Михаиле, имай милост!“
Бавно се изправих и разтворих крила – явно бях забравила да ги прибера преди да се строполя на леглото, защото сега бяха поизтръпнали. Посегнах да потъркам очи и видях кръвта по ръцете си и разранените кокалчета. „Какво съм правила снощи? А, да, сбих се в един бар.“
Размърдах рамене, за да забързам кръвообращението и тръгнах към кабинета на Михаил. Ако шумното тътрене на крака и влачене на пера по коридора изобщо може да се нарече вървене. Кимнах на секретаря в приемната, прибрах крилата и влязох ...