Мълчи ми се...
И същевременно много ми се говори.
Преди години, излизайки от входа на блока, почти се сблъсках с три тийнейджърки. Беше рано сутринта, на 1-ви Ноември. Бяха облечени в тъмни дрехи. Не знам дали сте забелязали, но и до ден днешен е много "модерно" младите да се обличат в черно. Казвам млади, защото аз може и да изглеждам на 20, но гоня 2 по 20, а след всичко, което е минало през главата ми... понякога се чувствам състарена с векове.
Момичетата в черно ми напомниха и за тате, който веднъж ме видя с тъмни дрехи, и ми каза: "Махни това черно, ще дойде време, когато да го носиш!"... И дойде. Когато той си отиде.
Младостта може да бъде много грозна. Момичетата бяха със сплъстени коси, размазан грим, синьо-черни устни, и тикви в ръце. По-точно остатъци от тикви. Личеше си, че са празнували предната нощ, знаете какво.
Изхвърлиха тиквите в контейнера, заедно с два плика, от които стърчаха празни бутилки и свиха към магазинчето за цигари. Улових се, че съм забавила крачка и ги на ...