Малък съм. Недооформен, ръбест и рехав някак си. Но ми е хубаво, че съм се появил ей, тъй от нищото. Любопитно ми е. Какво ще се случи? Началото е обещаващо, но краят още е далече. Приятно ми е, когато тя идва и ме обсипва с внимание и думи. Толкова е хубаво. Обожавам я. Обожавам ръцете ù върху клавиатурата. Обожавам когато ме докосва с думи, запетайки и тирета…
Думите и всичко, което върви с тях ме гъделичкат и усещам как постепенно раста и заемам все повече място. Колкото повече думи поемам, толкова по-интересно ми става и не ми се иска краят да се появи.
Изглежда, че да пораснеш е колкото хубаво толкова и не толкова…
Тя продължава да идва. Дали усеща с какво нетърпение я очаквам? Вече ме обсипва с по-малко думи, по-често ме разглежда и сякаш ми се любува.Толкова е хубаво… Напоследък обаче вместо познатото гъделичкане започна да отнема някои части от мене и това ми причинява болка. Казват че било като подстригване на косите. Но не е съвсем така. Тъкмо свикнах с дължината си, опознах ...