Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма къде да отиде, ако напусне съпруга си, беше ли ù по-удобно така, да се преструва, че нищо не вижда, не чува, обичаше ли го наистина и можеше ли да го дели с всички тези жени в живота му, таеше ли надежди в изтерзаната си душа, че един ден той ще престане, ще предпочете нея, търпеше ли всичко това само заради мисълта, че и тя би могла да му изневери?!... Въпроси, чиито отговори никой не знаеше и никога не намираше, тъй като просто не съществуваха такива. Правеше се, че му вярва. И то само как се правеше. Гледаше го в очите като божество. Като куче господаря си, което, колкото повече го биеш, толкова по-послушно и по-дисциплинирано става. Всяка сутрин едно и също: пантофи, вестник, кафе, перфек ...